Луна
Една луна
сред хиляди звезди изгрява.
Блести в нощта сред тях, но е сама.
Има нещо.
Нещо я издава.
Не бе луна, а бе жена.
Жена търсеща, жена страдаща.
Жена изгаряща във своята жарава.
Жена властна, не поробена.
Жена искана, не молеща.
Жена истинска, не мечта.
Жена чиста - като момина сълза.
В очите ù ще видиш истина.
В думите ще чуеш прямота.
Паднеш ли, ще ти подаде ръка.
Тя не търси, тя намира.
Тя помага, но не взима.
Тя прощава, но не забравя.
Тя не идва, просто минава.
Това е тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
