Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
6 jun 2010, 18:35

Луна 

  Poesía » Otra
784 0 2

Една луна
сред хиляди звезди изгрява.
Блести в нощта сред тях, но е сама.
Има нещо.
Нещо я издава.
Не бе луна, а бе жена.
Жена търсеща, жена страдаща.
Жена изгаряща във своята жарава.
Жена властна, не поробена.
Жена искана, не молеща.
Жена истинска, не мечта.
Жена чиста - като момина сълза.
В очите ù ще видиш истина.
В думите ще чуеш прямота.
Паднеш ли, ще ти подаде ръка.
Тя не търси, тя намира.
Тя помага, но не взима.
Тя прощава, но не забравя.
Тя не идва, просто минава.
Това е тя.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно начало, но после има спад, нарушава се ритъмът...
  • "Тя не идва,просто минава.
    и ни наказва с незабрава!
    Тя-любовта винаги в нас остава!"
    Така бих продължила стиха ти,но и така ми харесва
Propuestas
: ??:??