Нека идем в лунапарка,

където ходехме като деца.

Ще купим и памук на клечка,

да си спомним за онези времена.

Ще се качим ли пак на влакчето червено?...

В тунела  се показваше дори и звяр.

Този път ще бъда смела,

няма да те стискам за ръка.

На стрелбището ще стреляш ли заради мене?

Ще се надявам на меченце, като малките деца.

А после, гушната във тебе,

на колелото ще се завъртим  - ръка в ръка.

И всеки път, когато ни оставя

там отгоре - точно на върха,

ще целувам захарните устни,

защото те обичам най-силно на света.