31 июл. 2007 г., 14:04

Луната 

  Поэзия » Пейзажная
763 0 6
Луната


 

Бавно денят си отива.
Чаровна и тиха идва нощта.
Морето брега безмълвно залива.
Луната заменя съня със крила.

Полита в безкрайната шир без умора,
набира букет от уханни цветя.
Изписва "любов" със звезди на простора,
отмятайки нежно коса...

И ето още миг и слънцето изгрява.
Потапя се във синьото небе.
Сбогува се, сърцето позлатява...
Луната заспива със бодро лице!

© Единствена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??