Jul 31, 2007, 2:04 PM

Луната

1K 0 6
Луната


 

Бавно денят си отива.
Чаровна и тиха идва нощта.
Морето брега безмълвно залива.
Луната заменя съня със крила.

Полита в безкрайната шир без умора,
набира букет от уханни цветя.
Изписва "любов" със звезди на простора,
отмятайки нежно коса...

И ето още миг и слънцето изгрява.
Потапя се във синьото небе.
Сбогува се, сърцето позлатява...
Луната заспива със бодро лице!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...