Луната
Бавно денят си отива.
Чаровна и тиха идва нощта.
Морето брега безмълвно залива.
Луната заменя съня със крила.
Полита в безкрайната шир без умора,
набира букет от уханни цветя.
Изписва "любов" със звезди на простора,
отмятайки нежно коса...
И ето още миг и слънцето изгрява.
Потапя се във синьото небе.
Сбогува се, сърцето позлатява... ...