31 окт. 2012 г., 00:10
вдъхновено от:
Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди.
Ако някога, щом небето е тъмно
и не чуваш да шепнат звезди,
обърни се към своята мъдрост,
погледни я само с лунни очи.
Ако някога някой така е преминал,
че е докоснал света ти с ръка,
после спрял е в твойта ранимост, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация