17 апр. 2021 г., 21:13

Луната ей я грее пълнолика... 

  Поэзия » Любовная, Юмористическая
276 0 4

Луната ей я, грее пълнолика,

 а аз ти под прозореца стоя.

Чух майка ти отвътре вика:

„Не вземай си с тоя луд беля!”

 

На времето с баща ми уж се взела,

но той си падал малко „Казанова”.

Решил се на постъпка смела,

и нея заменил с „Нова”…

 

А тази и до днес ме мрази, любимата отнема ми,

държеше я под ключ и под надзор,

главата вдигнах: „Туй нека е проблема ми!

Не ме познава тя… ще види зор!”

 

И стълба въжена направих си

и люлка от коноп й изтъках,

и колко щастие доставих й

и колко песни й изпях…

 

А предано обичаше ме тя,

по детски чисто и красиво,

и тръпнеха залюбени сърца,

и лееха сълзи горчиво…

 

Но зърнехме ли се, усмивката й грейваше,

по устните, в очите, в жеста й дори!

А мен това ме радваше, разсейваше,

и свалях й далечните звезди!

 

Така живеехме – подгонени летяха дните,

в сърцата пареше Любов,

а ние плахи, скрити под върбите

се вслушвахме в нежния й зов!

 

Ех, миналото – минало,

макар, че по право аз останах романтик:

„Недей по стълбата, ще паднеш оглупяло старче!”

- в спомените върнах я за миг.

 

Луната ей я, грее пълнолика,

а аз ти под прозореца стоя,

подобно майка си те чух да викаш:

„Беля си взех с теб, наистина беля!”

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??