Луната изгрява
Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно,
Защото това в същност е цвета на небето. Истинският.
Онова синьото е просто рефракция,
Следствие на пречупване на светлината в атмосферата.
Кучета лаят и чакат зимата,
Някакви сови пищят в гората - тяхна им работа.
Нормалните хора са далече в града, някъде в центъра.
Седнали на счупена пейка в Морската,
гледат луната и вероятно пишат любовни стихотворения.
Седя и искам да ми е красиво.
Много ми липсва красотата.
Гледам я тая луна и просто си плача за романтика.
Обаче съм на село, при кукумявките, в тъмното.
И ми е едно такова никакво, диво.
Гледам луната и ми идва да вия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Svetoslav Vasilev Все права защищены
