10 нояб. 2006 г., 01:19

Луната спи, а аз не спя 

  Поэзия
1093 0 13

             „луната спи  …

        паяк плете сноп лъчи,

             луната спи  … „

 

Заспа безмълвна белоликата Луна,

спокойна плува в сиянието свое,

безброй звезди и пазят тишина…

лика ти идва в съзнанието мое.

 

 

Може би… сега в нощта будуваш?

Усещам, тази вечер няма да заспя.
Ти още ли ме помниш и сънуваш,

дали да ме забравиш вече не успя?

 

 

Поглеждам вън, кръгло пълнолуние,

в такава нощ… чувствата призна.

Тогава казвах, че всичко е безумие,

претеглях думите на моята везна.

 

 

Ти искаше ме, като слънце и вода,

макар да знаеше, че няма да съм твоя.

В мечти бленуваше ме на свобода,

и тях отнех ти, с жестокостта моя.

 

Пресичах всеки твой копнеж към мен,

не исках нищо от себе си да позволя.

Сега разбрах - имало е миг споделен…

Мига  е болката. Луната спи, аз не спя.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Вероника, Чар и Светла.
    Колко по лесно щеше да е в света,
    ако ги нямаше недоразуменията и
    несподелените чувства по пътя ни.
    Но уви, такъв е живота ...

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.
  • Какво да кажа,много тъжно...Можеш да ни развеселиш,но и да ни натъжиш.Поклон,поклон...
    С пожелание за повече усмивки от мен!
  • Многопластов подтекст!
  • Да може би не съм жестока,
    но нараних душа красива ...
    Не кривнах от своята посока
    но от това не съм щастлива.
    Какво като съм с морал и чест
    щом виждам тъгата му в очите?
    Как ми се иска да получа вест
    че вече съм изтрита от мечтите.

    Благодаря за поетичния коментар Елена.

    Поздрав и усмивка.
  • Не си жестока Етчи
    в сърцето си
    ти носиш любовта
    погледни небето
    и луната
    лика му кротко
    там те чака !!!
    Поздрави и усмивки


  • Христо и Марти, благодаря.
    Истината е друга, но уви ...
    Даже в грях да не се потопя,
    там някъде ... пак ще боли.

    Поздрав и усмивка и за двамата.
  • Ти заспи! Луната бди!
    ...и ще го помниш, ...и ще го забравиш,
    но само в сърцето си понякога ще го прегръщаш.
    ***
    Усмихни се Етчи!Поздрав!Сини усмивки!
  • Такива чувства винаги носят болка. Тъжен, но чудесен стех!!!
    Поздрави, Ани!!!
  • "Боли, когато хубавото си отива...тя,болката
    преследва ни във всяка радост и тъга ... "

    Да така е, боли Кити,
    но хубаво не е било.
    Има ли чувства скрити
    има болка, тъга и зло.

    Поздрав и усмивка.
  • Как боли, когато нараняваш
    с отказ, някой който те обича.
    На чувствата му не отговаряш,
    сърцето ти на друг се врича.

    Благодаря за поетичния коментар Гери.

    Поздрав и усмивка.


  • Боли, когато хубавото си отива...тя, болката преследва ни във всяка радост и тъга!!! Много хубав стих Етчи, много!!! Поздрави
  • Ако още ме обичаш, разлюби ме...
    и усмивката лъчиста - мен самата!
    Ако аз съм болка, изтръгни ме -
    разпилей ме като спомен в тишината!
    * * *
    Поздравче с нещо мое! Позната и болезнена тема разкриваш в стих, Етчи! Поздрав!
  • Креми, как да не тъжа,
    как кажи да не ридая?
    Щом много го боли мъжа,
    как кажи аз да нехая?

    Поздрав, прегръдка и усмивка.
Предложения
: ??:??