Луната спи, а аз не спя
„луната спи …
паяк плете сноп лъчи,
луната спи … „
Заспа безмълвна белоликата Луна,
спокойна плува в сиянието свое,
безброй звезди и пазят тишина…
лика ти идва в съзнанието мое.
Може би… сега в нощта будуваш?
Усещам, тази вечер няма да заспя.
Ти още ли ме помниш и сънуваш,
дали да ме забравиш вече не успя?
Поглеждам вън, кръгло пълнолуние,
в такава нощ… чувствата призна.
Тогава казвах, че всичко е безумие,
претеглях думите на моята везна.
Ти искаше ме, като слънце и вода,
макар да знаеше, че няма да съм твоя.
В мечти бленуваше ме на свобода,
и тях отнех ти, с жестокостта моя.
Пресичах всеки твой копнеж към мен,
не исках нищо от себе си да позволя.
Сега разбрах - имало е миг споделен…
Мига е болката. Луната спи, аз не спя.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
