Лунен път
Почти невидим лунен път в нощта
докосва силуети, вплетени в едно,
без свян и капка срам от страстта
долавя ритъма, обгръща нежно...
Нима е грях, щом води любовта
и споделеният момент сближава?
Усещане... Извира в нас страстта.
Трептения... Екстаз се умножава.
Докосващи, искащи, отново „живи",
вълни бушуващи, неземно чувство,
свободни и обвити в мрак, игриви
взаимно, диво създаваме изкуство.
Отдаване, любов над греховното,
издигаме се един друг в безкрая,
мигът в интимност е съдбовното,
нежен порив на любовта сред Рая.
Лунен път единствен в тишината,
долавя чистотата и я пази, гали.
Дано миг само почака ни зората,
но... слънчев лъч хоризонта пали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
