Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
May 16, 2007, 1:47 PM

Лунен път 

  Poetry » Love
1053 0 12

Почти невидим лунен път в нощта
докосва силуети, вплетени в едно,
без свян и капка срам от страстта
долавя ритъма, обгръща нежно...

Нима е грях, щом води любовта
и споделеният момент сближава?
Усещане... Извира в нас страстта.
Трептения... Екстаз се умножава.

Докосващи, искащи, отново „живи",
вълни бушуващи, неземно чувство,
свободни и обвити в мрак, игриви
взаимно, диво създаваме изкуство.

Отдаване, любов над греховното,
издигаме се един друг в безкрая,
мигът в интимност е съдбовното,
нежен порив на любовта сред Рая.

Лунен път единствен в тишината,
долавя чистотата и я пази, гали.
Дано миг само почака ни зората,
но... слънчев лъч хоризонта пали.

2006г
(редактирано 12.02.2008г)

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??