Лунен реквизит

26 мая 2021 г., 18:31

Поэзия

252 2 4

Нощта разпуска своята завеса

от тъмносин пипит и хиляди звезди.

И за разкош,

на сцената небесна добави

окръглен, светещ … реквизит.

Луна…

С лице на Мона Лиза.

Загадъчно усмихната,

света от своя небосвод

умело, властно режисира.

Поставя пръст в емоции и чувства.

Прогонва и съня.

Потулва тайни и

разпалва страсти.

Разсъблича душата,

разпъва, рисува контрасти…

Изкусен кукловод,

с невидими конци…

Луна, навярно самотата ти тежи?

Но във Всемира

ти не си сама.

Милион звезди

около теб лъчите си протягат.

И още толкова очи

за обич

и за чудо се надяват…

Просто протегни ръка

и слушай тишината,

която шепне:

„Не забравяй да даряваш

и на себе си от светлината.“

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2021-05-27T16:14:26+03:00

Благодаря ти много, Зигфрид!
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-05-27T09:40:55+03:00

И на мен ми хареса! Много приятен стих! 😊
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2021-05-26T21:44:40+03:00

Тази нощ ТЯ се постара да будуваме цялата нощ, заслужи си посвещението Много ти благодаря, Роси, радвам се, че ти харесва!
РосиДимова (Росица Димова)

2021-05-26T21:14:58+03:00

С лице на Мона Лиза.
Загадъчно усмихната,
света от своя небосвод
умело, властно режисира.
Хареса ми! Сравнението на Луната с Мона Лиза е страхотно!