Лунен реквизит
Нощта разпуска своята завеса
от тъмносин пипит и хиляди звезди.
И за разкош,
на сцената небесна добави
окръглен, светещ … реквизит.
Луна…
С лице на Мона Лиза.
Загадъчно усмихната,
света от своя небосвод
умело, властно режисира.
Поставя пръст в емоции и чувства.
Прогонва и съня.
Потулва тайни и
разпалва страсти.
Разсъблича душата,
разпъва, рисува контрасти…
Изкусен кукловод,
с невидими конци…
Луна, навярно самотата ти тежи?
Но във Всемира
ти не си сама.
Милион звезди
около теб лъчите си протягат.
И още толкова очи
за обич
и за чудо се надяват…
Просто протегни ръка
и слушай тишината,
която шепне:
„Не забравяй да даряваш
и на себе си от светлината.“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Много ти благодаря, Роси, радвам се, че ти харесва!
