ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
333 2512
26.05.2021 г., 18:31 ч.

Лунен реквизит 

  Поезия
253 2 4

Нощта  разпуска своята завеса 

от тъмносин пипит и хиляди звезди.

И за разкош,

на сцената небесна добави

окръглен, светещ … реквизит.

Луна…

С лице на Мона Лиза.

Загадъчно усмихната,

света от своя небосвод

умело, властно  режисира.

Поставя пръст в емоции и чувства.

Прогонва и съня.

Потулва тайни и

разпалва страсти.

Разсъблича  душата,

разпъва, рисува контрасти…

Изкусен кукловод,

с невидими конци…

Луна, навярно самотата ти тежи?

Но във Всемира

ти не си сама.

Милион звезди                                                                 

около теб лъчите си протягат.

И още толкова очи

за обич

и за чудо се надяват…

Просто протегни ръка   

и слушай тишината,

която шепне:

„Не забравяй да даряваш

и на себе си от светлината.“

 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??