Лунен стих
Лунен стих
На ръба на Луната се плъзгам
и не виждам звездите трептящи,
чакай само да ми омръзне
и при тебе самичка ще сляза!...
На ръба на екстаза съм още
и блажено потръпвам - безмълвно,
как обичам лунните нощи...
да разтапят сърцето оловно...
На ръба на Луната треперя...
Студ... помръзнах... без тебе не мога...
чужди Луни аз намерих...
но за мене си нужната "дрога"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
Браво, чудесен стих!!! Поздрави и на теб, и на "дрогата", че е предизвикал такива трепети! 