Лунен стих
На ръба на Луната се плъзгам
и не виждам звездите трептящи,
чакай само да ми омръзне
и при тебе самичка ще сляза!...
На ръба на екстаза съм още
и блажено потръпвам - безмълвно,
как обичам лунните нощи...
да разтапят сърцето оловно...
На ръба на Луната треперя...
Студ... помръзнах... без тебе не мога...
чужди Луни аз намерих...
но за мене си нужната "дрога"!
© Таня Георгиева All rights reserved.