Лунен сън

Поэзия » Пейзажная

1K 0 16

Лунен сън

Луната натежа от обещания.

Смутена, пласт по пласт лъчи съблече.

Търкулна се в морето замечтана,

от свода като капка се оттече.

Небето с влажен взор я изпроводи

и скри я с шал озонено-копринен

от аленочервени хоризонти

с ухание на сладко от малини.

Покой откри Луната сред вълните

и спусна се към тях да се разлее

като дъждовна песен сред косите

на утрото от изток руменеещо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

imperfect (Яна)

Септември, Ив - усмивки, приятели! Радвам се, че ви е харесало!

2012-06-23T13:21:43+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Toва очаквах и се случи! Ти ме изненада приятно! Най-сполучливото ти стихотворение е факт, Яни. Не е препоръчително това що (руменеещо)...в края, но авторът решава. Поздравления от сърце, момиче!

2012-06-12T23:51:21+03:00
imperfect (Яна)

Благодаря

2012-06-12T23:22:47+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Приказка!
...И, знаеш ли, "руменеещо" си е много добре.

Прави ми впечатление, че текстовете ти са центрирани. Явно си човек, който цени красивото, включително и визуално.

2012-05-24T14:05:54+03:00
imperfect (Яна)

Таня, окси - благодаря, че ме отразихте!!!

2012-05-02T16:31:42+03:00