Лунен сън
Лунен сън
Луната натежа от обещания.
Смутена, пласт по пласт лъчи съблече.
Търкулна се в морето замечтана,
от свода като капка се оттече.
Небето с влажен взор я изпроводи
и скри я с шал озонено-копринен
от аленочервени хоризонти
с ухание на сладко от малини.
Покой откри Луната сред вълните
и спусна се към тях да се разлее
като дъждовна песен сред косите
на утрото от изток руменеещо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Радвам се, че ви е харесало!
