ЛУНИТЕ В ЖИВОТА МИ
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие.
За да ми бъде вярна неизменно тя,
нужно е в замяна да се простя с мечтата,
но с ръбести луни и повехнали цветя,
ще мога ли да си изхранвам душата...?
© Весела Найденова Все права защищены