6 апр. 2008 г., 19:07
Лунна фея
Протегнах ръка да стигна звездите.
Но Луната спря моята ръка.
Станах пленница на душите,
поели пътя на Лунната река.
Лунна фея изписа небето.
Звездите изплетоха люлка от блян.
Лунна фея записа сърцето
с огнени букви обляно.
В люлката сега съм сама -
Лунна фея в звездно небе.
Kak мами нощната тъма -
да полетиш незнайно накъде...
© Нели Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много хубав стих, Нели!!! Поздравления!!!
-
Луната символизира женската половина,тази която носи живот...!Харесва ми!
-
Благодаря ти, Фея, вярно си е.Поздрави!!!
-
Не ме учудва, че те вълнува образът на Луната!Лунно дете си ти...
-
Маги, опитвам се да излезна от омагьосания тъжен кръг. Поздрави, мила, с обич!!!
-
Как мами нощната тъма...особено когато
си изпълнен с тъга...зная, мила Нели...зная...
много красив стих...Лунна фея в звездно небе...
пожелавам ти да докоснеш с ръка слънцето...
а в Пловдив...вали ли, вали...цяла нощ и цял ден...мъка...
с много обич, прекрасна приятелко.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
много хубаво си я описала!!!!
колко нежно....
прегръщам те от сърце,Нели!!!!!