6 abr 2008, 19:07

Лунна фея 

  Poesía » Otra
778 0 7

Протегнах ръка да стигна звездите.

Но Луната спря моята ръка.

Станах пленница на душите,

поели пътя на Лунната река.

 

Лунна фея изписа небето.

Звездите изплетоха люлка от блян.

Лунна фея записа сърцето

с огнени букви обляно.

 

В люлката сега съм сама -

Лунна фея в звездно небе.

Kak мами нощната тъма -

да полетиш незнайно накъде...

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ех,тази лунна фея...
    много хубаво си я описала!!!!
    колко нежно....
    прегръщам те от сърце,Нели!!!!!
  • Много хубав стих, Нели!!! Поздравления!!!
  • Луната символизира женската половина,тази която носи живот...!Харесва ми!
  • Благодаря ти, Фея, вярно си е.Поздрави!!!
  • Не ме учудва, че те вълнува образът на Луната!Лунно дете си ти...
  • Маги, опитвам се да излезна от омагьосания тъжен кръг. Поздрави, мила, с обич!!!
  • Как мами нощната тъма...особено когато
    си изпълнен с тъга...зная, мила Нели...зная...
    много красив стих...Лунна фея в звездно небе...
    пожелавам ти да докоснеш с ръка слънцето...
    а в Пловдив...вали ли, вали...цяла нощ и цял ден...мъка...
    с много обич, прекрасна приятелко.
Propuestas
: ??:??