Лунна жажда
Лунна жажда за вятър лелее,
с морския бриз в сън да се слее.
Луната - непорочна и сама,
властва пак над жадната тъма.
Обкръжена от хиляди звезди,
омраза в сърцето и кипи.
Проклятие и сянка рисуват
врагове - насред нощ будуват.
Осъдена е в мрак да танцува,
зора и вълни да сънува.
За Слънцето мечтае, копнее,
в светлина и страст да живее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Страхил Събев Все права защищены
