Лунна жажда
Лунна жажда за вятър лелее,
с морския бриз в сън да се слее.
Луната - непорочна и сама,
властва пак над жадната тъма.
Обкръжена от хиляди звезди,
омраза в сърцето и кипи.
Проклятие и сянка рисуват
врагове - насред нощ будуват.
Осъдена е в мрак да танцува,
зора и вълни да сънува.
За Слънцето мечтае, копнее,
в светлина и страст да живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Страхил Събев Всички права запазени
