Mar 11, 2008, 11:14 AM

Лунна жажда

  Poetry
1.1K 0 3
 

Лунна жажда за вятър лелее,
с морския бриз в сън да се слее.
Луната - непорочна и сама,
властва пак над жадната тъма.

Обкръжена от хиляди звезди,
омраза в сърцето и кипи.
Проклятие и сянка рисуват
врагове - насред нощ будуват.

Осъдена е в мрак да танцува,
зора и вълни да сънува.
За Слънцето мечтае, копнее,
в светлина и страст да живее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Страхил Събев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...