azazel (Страхил Събев) azazel (Страхил Събев)
1 20
Mar 11, 2008, 11:14 AM

Лунна жажда

  Poetry
1.1K 0 3
 

Лунна жажда за вятър лелее,
с морския бриз в сън да се слее.
Луната - непорочна и сама,
властва пак над жадната тъма.

Обкръжена от хиляди звезди,
омраза в сърцето и кипи.
Проклятие и сянка рисуват
врагове - насред нощ будуват.

Осъдена е в мрак да танцува,
зора и вълни да сънува.
За Слънцето мечтае, копнее,
в светлина и страст да живее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Страхил Събев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0