yotovava (Валентина Йотова)
2510 20979
15 янв. 2024 г., 08:48

Лунната соната 

  Поэзия » Философская
148 5 10

ЛУННАТА СОНАТА

В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи,

последните прашинки от брокат
на залеза, отбил се за почивка,
извезал стих – красив и непознат,
връз бабината ленена покривка.

И аз изпращах лятото с тъга –
защото догодина ще е друго.
Кога да бъде, ако не сега
прощаване с момичешката лудост?

Дъждът бе сянката на есента,
присвила яростно коси и нокти,
стаила огъня и лудостта
в очите на зелена звездна котка.

И колчем завали ли – пианист
в душата ми соната лунна свири,
надраскал върху нотния си лист
най-свидните небесни ориентири.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??