Лунната соната
ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи,
последните прашинки от брокат
на залеза, отбил се за почивка,
извезал стих – красив и непознат,
връз бабината ленена покривка.
И аз изпращах лятото с тъга –
защото догодина ще е друго.
Кога да бъде, ако не сега
прощаване с момичешката лудост?
Дъждът бе сянката на есента,
присвила яростно коси и нокти,
стаила огъня и лудостта
в очите на зелена звездна котка.
И колчем завали ли – пианист
в душата ми соната лунна свири,
надраскал върху нотния си лист
най-свидните небесни ориентири.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
