Лунно
Натежали от плод, полегнаха житата уморено.
Приспа децата. Птиците оклюмали приспа.
Подпря се в заник слънцето на хълбок, удивено.
Жаравата дълбоко в синора зарови и заспа.
Наднича над стобора срутен Луната бледа и умислена.
Привиква диви ветрове над нощни стихнали поля.
Очакват призори да отмени прокобата надвиснала
и просветляваща леност да разстеле отново деня.
Лунни хора кротват дневните мисли - сънуват ги.
Лунатици бавно танцуват по пижами в нощта.
Тъмнината тихо вдъхва ухания, отпива от облаци.
С въздихание старица рече: - Лунно е...
и угаси свещта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ТайнитеНаТавана СаМного Все права защищены
