tavan (ТайнитеНаТавана СаМного)
4 29
24 февр. 2009 г., 09:26

Лунно 

  Поэзия » Пейзажная
710 0 3

 

Натежали от плод, полегнаха житата уморено.

Приспа децата. Птиците оклюмали приспа.

Подпря се в заник слънцето на хълбок, удивено.

Жаравата дълбоко в синора зарови и заспа.

 

Наднича над стобора срутен Луната бледа и умислена.

Привиква диви ветрове над нощни стихнали поля.

Очакват призори да отмени прокобата надвиснала

и просветляваща леност да разстеле отново деня.

 

Лунни хора кротват дневните мисли - сънуват ги.

Лунатици бавно танцуват по пижами в нощта.

Тъмнината тихо вдъхва ухания, отпива от облаци.

С въздихание старица рече: - Лунно е...

                                                         и угаси свещта.

 

© ТайнитеНаТавана СаМного Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??