paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
28 дек. 2009 г., 11:22

Лунно момиче

1.6K 1 16

Пак не спя...

Луната самотна ме вика...

Всяка нощ аз до нея летя

да я завия със звездна завивка.

И звездите, една по една,

бързо падат от любовните мисли -

изпълняват на всяка душа

едно желание.

И после ù липсват.

И небето така опустя...

И Луната самотна си плаче,

само аз всяка нощ там летя -

нали съм Лунното малко момиче.

И посявам от мойта душа

семенцата на нови звездици..

Как мечтая и аз да заспя!

Но Луната ме буди...

И пак скитам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0