paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
28 дек. 2009 г., 11:22

Лунно момиче

1.7K 1 16

Пак не спя...

Луната самотна ме вика...

Всяка нощ аз до нея летя

да я завия със звездна завивка.

И звездите, една по една,

бързо падат от любовните мисли -

изпълняват на всяка душа

едно желание.

И после ù липсват.

И небето така опустя...

И Луната самотна си плаче,

само аз всяка нощ там летя -

нали съм Лунното малко момиче.

И посявам от мойта душа

семенцата на нови звездици..

Как мечтая и аз да заспя!

Но Луната ме буди...

И пак скитам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0