Лунно момиче
Пак не спя...
Луната самотна ме вика...
Всяка нощ аз до нея летя
да я завия със звездна завивка.
И звездите, една по една,
бързо падат от любовните мисли -
изпълняват на всяка душа
едно желание.
И после ù липсват.
И небето така опустя...
И Луната самотна си плаче,
само аз всяка нощ там летя -
нали съм Лунното малко момиче.
И посявам от мойта душа
семенцата на нови звездици..
Как мечтая и аз да заспя!
Но Луната ме буди...
И пак скитам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
