Лунно сияние

Есен. Листа и мъгла

Сивота. Празнота.

Лъч светлина в нощта.

Една жена стои замислена на тротоара,

върти на пръст си кичур,

чуди се кого да омае,

кого да вплете в примка.

Гарван грачи грозно, 

дъжд шумоли по асфалта, 

една жена е сама, върти си черна къдрица,

търси кого да заключи в своята тъмница.

Нощ - непрогледна, 

луна, звезди, тишина,

лъч светлина в нейната душа.

Един русоляв младеж я подмина,

спря се,

привле го нейната душа, 

черна, но с лъч светлина.

Тръгна след нея,

погледа впит,

в очите ѝ черни, дълбоки, 

светещи като Луна.

Ръцете ѝ от коприна,

окови тежки.

Устни като алена роза, 

напоени с вино и отрова змийска.