28 февр. 2012 г., 12:38

Лунното момиче

933 0 0

Къде е лунното момиче,

което пееше

в полето от глухарчета?

Което криеше се

в борова горичка,

което се усмихваше

под пъстрия чадър?

 

Къде е лунното момиче,

пребродило тунела на съня си,

преджапало морето на страха си,

пребягало на суетата маратона

(макар последно, може би)?

 

Къде е лунното момиче,

изкатерило се по дъгата,

излетяло в здрача като пеперуда,

преплувало фиордите  о т в ъ д ?

Къде е лунното момиче,

изгубило дирите си в Млечния път?

 

Дали не е това във огледалото,

следящо ме с очите си - комети?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...