Къде е лунното момиче,
което пееше
в полето от глухарчета?
Което криеше се
в борова горичка,
което се усмихваше
под пъстрия чадър?
Къде е лунното момиче,
пребродило тунела на съня си,
преджапало морето на страха си,
пребягало на суетата маратона
(макар последно, може би)?
Къде е лунното момиче,
изкатерило се по дъгата,
излетяло в здрача като пеперуда,
преплувало фиордите о т в ъ д ?
Къде е лунното момиче,
изгубило дирите си в Млечния път?
Дали не е това във огледалото,
следящо ме с очите си - комети?
© Маргарита Дянкова All rights reserved.