7 апр. 2013 г., 14:15

Лутане

Поэзия » Философская

787 0 6

В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.

И някъде далеч между етажите
се блъскат викове на минало,
пробягват черните създания,
носещи часовници в ръцете си.

И там, до светещите копчета
на асансьорното светилище,
се шмугва тихомълком пламъка
на светулки, носещи разпятие.

В асансьора на душата движа се...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

libertasanima (Стела)

Ако душите само се изкачваха, лесно щяхме да откриваме Бога, възвишеното, красотата и т.н. Мисля, че лесно можем да видим, как едно дете е много повече от това, отколкото всеки възрастен. За това смятам, че душата винаги трепти и това е красиво. А смъртта може да не дойде дори и душата да е на дъното. Но това се превърна във философия, а не поезия. Благодаря на всички за думите ви

2013-04-08T23:05:24+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

В асансьора на душата?!
Трудно ми е да го възприема, но щом си казала.
Душата е диханието на тялото тя се движи винаги нагоре, възходяща е, ако слезе и един етаж надолу, вече е мъртва, така мисля аз.

2013-04-08T21:46:12+03:00
vanq-88 (Иванка Неделчева)

Май е един етаж на горе пет на долу !

2013-04-07T23:19:05+03:00
странница (Сеси)

Лутаме се непрестанно между плюса и минуса на живота! Поздравления!

2013-04-07T16:29:32+03:00
oksimoron (Христов)

!*

2013-04-07T16:26:10+03:00