libertasanima (Стела)
129 106
7.04.2013 г., 14:15 ч.

Лутане 

  Поезия » Философска
571 0 6

В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.

И някъде далеч между етажите
се блъскат викове на минало,
пробягват черните създания,
носещи часовници в ръцете си.

И там, до светещите копчета
на асансьорното светилище,
се шмугва тихомълком пламъка
на светулки, носещи разпятие.

В асансьора на душата движа се...

© Стела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако душите само се изкачваха, лесно щяхме да откриваме Бога, възвишеното, красотата и т.н. Мисля, че лесно можем да видим, как едно дете е много повече от това, отколкото всеки възрастен. За това смятам, че душата винаги трепти и това е красиво. А смъртта може да не дойде дори и душата да е на дъното. Но това се превърна във философия, а не поезия. Благодаря на всички за думите ви
  • В асансьора на душата?!
    Трудно ми е да го възприема, но щом си казала.
    Душата е диханието на тялото тя се движи винаги нагоре, възходяща е, ако слезе и един етаж надолу, вече е мъртва, така мисля аз.
  • Май е един етаж на горе пет на долу !
  • Лутаме се непрестанно между плюса и минуса на живота! Поздравления!
  • !*
  • Поздравления за интересния опит да реализираш на белия лист едно емоционално душевно състояние, но сега за теб е времето за любов и мечти,докоснати желания... Дано не звуча нравоучително,просто дай любов и ще получиш...С приятелски поздрав!
Предложения
: ??:??