Apr 7, 2013, 2:15 PM

Лутане 

  Poetry » Phylosophy
642 0 6
В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите
се блъскат викове на минало,
пробягват черните създания,
носещи часовници в ръцете си.
И там, до светещите копчета
на асансьорното светилище,
се шмугва тихомълком пламъка
на светулки, носещи разпятие. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Random works
: ??:??