В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите
се блъскат викове на минало,
пробягват черните създания,
носещи часовници в ръцете си.
И там, до светещите копчета
на асансьорното светилище,
се шмугва тихомълком пламъка
на светулки, носещи разпятие. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up