Лутането в душата
Лутането в душата
Железен е моят свят,
съграден от неспирни лъжи.
С изгаряща мъка той е залят -
справедливо ли е това, ми кажи?!?
Често мисля за лицемерието
и въпрос сама на себе си задавам:
дали това ще е умението,
с което за напред ще оцелявам.
Губя се в търсене на отговора,
настъпилото объркване е сериозно.
Дали да послушам извора,
ненадейно избликнал в мисленето грандиозно.
Ще се вслушам във вътрешния си глас:
ще спра да се съмнявам в хората,
искам отново да си бъда Аз,
искам да си върна упората.
От преструвки се уморих.
Затова на момента ще спра.
От чашата на лицемерието много пих...
сега на честността ще се опра!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
