Лутането в душата
Лутането в душата
Железен е моят свят,
съграден от неспирни лъжи.
С изгаряща мъка той е залят -
справедливо ли е това, ми кажи?!?
Често мисля за лицемерието
и въпрос сама на себе си задавам:
дали това ще е умението,
с което за напред ще оцелявам.
Губя се в търсене на отговора,
настъпилото объркване е сериозно.
Дали да послушам извора,
ненадейно избликнал в мисленето грандиозно.
Ще се вслушам във вътрешния си глас:
ще спра да се съмнявам в хората,
искам отново да си бъда Аз,
искам да си върна упората.
От преструвки се уморих.
Затова на момента ще спра.
От чашата на лицемерието много пих...
сега на честността ще се опра!!!
Свързани произведения
Коментари
-
Точно така...бъди себе си и ако много хора те напуснат заради това,поне ше знаеш,че тези,които са останали са истински като тебе...!!!
-
Страхотно е!!!
-
еми страхотно е просто......много силно и те кара да се замислиш за много неща...просто невероятно е лили....
-
Добър избор!Всеки отговаря за себе си...ако те са лицемери...ти не бъди...нека те досягат лъжите им...ти не ги лъжи!Бъди себе си...напук и въпреки...
-
хубаво стихотворение, но се питам как се научава лицемерието, толкова дълго се опитвам да се слея с световното лицемерие, но при мен не се получи аз съм от директните и това много ми пречи.Ако си решила да си смениш света и да дойдеш при директните се приготви за труден живот -такива като мен другите не ги харесват.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пишеш много хубаво, поздравявам те!