26 авг. 2021 г., 22:27

Лястовица

1.2K 0 0

      

Аз знам, ще дойдеш цялата във бяло,
с копринени криле ще ме прегърнеш
и със своето ефирно наметало 
кротко мене ще обгърнеш.

 

И сълзите ми до дъно ще изпиеш,
къс по къс ще ме събираш, 
а с тях гнездо в мен ще свиеш
и в него с песни тъй ще ме опиваш.

 

Стига само сламка да ми подадеш,
за нея аз като удавник да се хвана
и всичко мръсно, кално да сметеш,
да ме съзидаш нова, цяла.

 

Аз знам, ще дойдеш!
Вярвам, че те има!
Нищо, че навън е студ и мрак!
Нищо, че навън е зима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Вълева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...