Лястовички
Цяло лято бяхте на перваза,
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.
Гнездата незаключени и пусти
ще чакат с мен, да дойде пролетта.
Мълчанието може да се чувства.
Смеха отлита с вашите ята.
Колко много черно-бели ноти
по жиците редят се за гурбет!
Търсете топлината на живота.
На добър път! Желая ви късмет.
Криле аз нямам за да ви последвам,
а колко ми се иска да съм с вас.
С ръка ще ви помахам за последно,
ще чакам да се върнете у нас.
Студът ще щипе нуждата от песен,
но няма пред студа да се предам.
Разделяме се всяка жълта есен,
но ще се срещнем пак - това го знам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
