valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
4.09.2021 г., 0:31 ч.

Лястовички 

  Поезия
382 1 5



Цяло лято бяхте на перваза,
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.

Гнездата незаключени и пусти
ще чакат с мен, да дойде пролетта.
Мълчанието може да се чувства.
Смеха отлита с вашите ята.

Колко много черно-бели ноти
по жиците редят се за гурбет!
Търсете топлината на живота.
На добър път! Желая ви късмет.

Криле аз нямам за да ви последвам,
а колко ми се иска да съм с вас.
С ръка ще ви помахам за последно,
ще чакам да се върнете у нас.

Студът ще щипе нуждата от песен,
но няма пред студа да се предам.
Разделяме се всяка жълта есен,
но ще се срещнем пак - това го знам.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежно и красиво. Като лястовичка 🙂
  • Всяка прелетна птица носи тъга с есента, но знаем ще се завърнат пак през пролетта!
  • Приказно красиво е! И аз се натъжавам, когато си заминат, но като се върнат , сякаш отново се раждам!
  • Много хубава ода за лястовичките. И на мен ще ми липсват, тази година срещнах лястовички за пръв път от много години. Може би още от детството.
  • Сбогуване с любими приятели, които ще се върнат пак. Светла тъга с оптимистичен финал. Лее е се като поетичен мед. Прочетох с удоволствие
Предложения
: ??:??