rajsun (Райчо Русев)
551 1381
23 авг. 2009 г., 16:00

Лястовичките си отиват 

  Поэзия » Другая
1026 0 15

Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет с надежда:
кой от нас ще ги види най-първи?
И кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли,
да посее добро, топло лято. И още какво?

За другите гледка. За мен беше повече - участ.
С децата играх, а сърцето - в гнездата, при тях!
С голишарчета там аз на майките песните учех.
Да летя се научих. Насън. Наявé не можах.

Аз безкрило живях, изостанах от тях, но защо ли
пак и пак, пак и пак лястовичето ято поглеждам?
То е живото семе на някоя идваща пролет.
То е черното семе на моята бяла надежда.

Те си тръгват сега, но напролет отново, отново
ще се върнат и с тях едно босоного момче, босоного момиче,
да летят ще се учат, ще се учат на пилешко слово.
Ще ги видиш, аз знам, и познаеш, аз знам -
те на теб и на мен ще приличат.

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??