23.08.2009 г., 16:00 ч.

Лястовичките си отиват 

  Поезия » Друга
1211 0 15
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет с надежда:
кой от нас ще ги види най-първи?
И кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли,
да посее добро, топло лято. И още какво?
За другите гледка. За мен беше повече - участ.
С децата играх, а сърцето - в гнездата, при тях!
С голишарчета там аз на майките песните учех.
Да летя се научих. Насън. Наявé не можах.
Аз безкрило живях, изостанах от тях, но защо ли
пак и пак, пак и пак лястовичето ято поглеждам? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Предложения
: ??:??