Лятна буря

Лятна буря се задава.

Всичко живо се е скрило

и във миг се разразява

с пагубна, неземна сила

буря мощна, страховита

и със хали разярени.

И като фурия вятърът излита.

Духа, бори се и пени.

Кърши клони и дървета

със снагите стройни.

И да разрушава е заета

бурята със страховитите си войни.

Гръм ужасен удари

и светкавица блесна.

Неподготвен бор свари,

буйните игли чудесни

сипнаха се като водопад  -

той прекърши се тъй млад.

Бурята отмина. Не се върна.

Нежно слънцето изгря

и света с усмивка то прегърна,

стопли наранената земя.

И окъпа с галещи лъчи

и гората, и полето.

Всичко живо си мълчи.

Още малко. Ето.

Грозна гледка се разкрива.

Тя раззинала е паст –

Борът скършен – бурята сива

взела жертва смее се със глас

над дърветата от слънцето събудени,

някъде зад хребетите изумрудени.