8 oct 2010, 0:12

Лятна буря

  Poesía
906 0 1

Лятна буря

 

Лятна буря се задава.

Всичко живо се е скрило

и във миг се разразява

с пагубна, неземна сила

 

буря мощна, страховита

и със хали разярени.

И като фурия вятърът излита.

Духа, бори се и пени.

 

Кърши клони и дървета

със снагите стройни.

И да разрушава е заета

бурята със страховитите си войни.

 

Гръм ужасен удари

и светкавица блесна.

Неподготвен бор свари,

буйните игли чудесни

 

сипнаха се като водопад  -

той прекърши се тъй млад.

 

Бурята отмина. Не се върна.

Нежно слънцето изгря

и света с усмивка то прегърна,

стопли наранената земя.

 

И окъпа с галещи лъчи

и гората, и полето.

Всичко живо си мълчи.

Още малко. Ето.

 

Грозна гледка се разкрива.

Тя раззинала е паст –

Борът скършен – бурята сива

взела жертва смее се със глас

 

над дърветата от слънцето събудени,

някъде зад хребетите изумрудени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...