ЛЯТНА БУРЯ

Като престъпник се промъква бурята –

на пръсти, подло удря в гръб,

с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.

На всичко сякаш има зъб.

Извива с гняв ръцете на дърветата

и кости чупи със сатър,

от вятъра наточен. Със въжета

завързва облаците във яхър.

Те цвилят, а небето черно смръщено

премита прашния си двор.

В единия му ъгъл е захвърлено

пробито в дъното ведро.

И рукват в пъклена река талазите

преляли тънкия му ръб.

С вода и калища се пълнят пазвите

на улиците, потопени в скръб.

Със сетни сили срещу мрака слънцето

изправя огнена снага.

Под кротката му ласка златно-сърмена

навежда бурята глава.