Като престъпник се промъква бурята –
на пръсти, подло удря в гръб,
с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.
На всичко сякаш има зъб.
Извива с гняв ръцете на дърветата
и кости чупи със сатър,
от вятъра наточен. Със въжета
завързва облаците във яхър.
Те цвилят, а небето черно смръщено
премита прашния си двор.
В единия му ъгъл е захвърлено
пробито в дъното ведро. ...