24 янв. 2021 г., 18:24

Лятна мечта

507 1 12

Покапвам морско синьо

по крехкия снежец

и малко сок от диня,

а славей – скъп певец

запява насред зима

сред моята мечта 

невинна и незрима,

ухае в мисълта

на лято с пъстра грива

и гъсто като мед,

от зимата се скривам

в усмихнат слънчоглед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-важно за човека е в какво вярва, на какво се надява и какво обича. И ако е открил Бога, тогава живота му става различен. И той става друг, защото започва да вижда, чува, усеща, разбира и обича, както Бог го учи в сърцето му. Благодаря, Митко, че ми дойде на гости и ме размисли
  • Човешкият се живот се определя от стремежа на човека да се избави от липсващото и да постигне възможното.
  • Благодаря ти Лятото е носталгия през зимата
  • Хубав стих
  • Благодаря, Силве Лятото е сладко и го чакам с нетърпение

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...