Покапвам морско синьо
по крехкия снежец
и малко сок от диня,
а славей – скъп певец
запява насред зима
сред моята мечта –
невинна и незрима,
ухае в мисълта
на лято с пъстра грива
и гъсто като мед,
от зимата се скривам
в усмихнат слънчоглед.
© Милена Френкева All rights reserved.