2 июн. 2007 г., 22:15

Лятна зима

625 0 3

Лятна зима

Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън.


Аз понякога съм нежна,
мила, вкусна и добра.
Друг път съм желязо нажежено.
Мрачна... тъмна съм като гора.


Синя съм, дори когато
златен залез грее в мен.
Властна, дивна като вятър,
аз владея своя ден.


И със люляк във косите,
люляк аз сама,
поглед хвърлям на звездите
и улавям ги с ръка.


Защото на лятото аз съм щерка
и на зимата съм син.
Защото съм зелена като вейка
и бяла като нежен сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, напомни ми за П. Дубарова, още докато го четях ... И това, че се повлияваш от нея е много хубаво Защото нейната поезия наистина вдъхновява! Браво, Данче
  • "...Как рядко ми се случва да съм бяла!"
    Да,Дубарова =)
    Писах стихотворението в момент,когато препрочитах стихотворенията й.
    До някаква степен ми е повлияло.
  • " Понякога съм бяла и добра..."

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...