Лятна зима
Лятна зима
Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън.
Аз понякога съм нежна,
мила, вкусна и добра.
Друг път съм желязо нажежено.
Мрачна... тъмна съм като гора.
Синя съм, дори когато
златен залез грее в мен.
Властна, дивна като вятър,
аз владея своя ден.
И със люляк във косите,
люляк аз сама,
поглед хвърлям на звездите
и улавям ги с ръка.
Защото на лятото аз съм щерка
и на зимата съм син.
Защото съм зелена като вейка
и бяла като нежен сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люляк Все права защищены
Защото нейната поезия наистина вдъхновява! Браво, Данче
